Статуята на свободата има лицето на истинска жена, живяла през 19 век: Изабела Бойе. Ще ви разкажем защо скулпторът я е избрал, за да създаде символа на Америка.
На 20 години се омъжва за 50-годишния изобретател на шевната машина Айзък Сингър, а след смъртта му става най-богатата жена в страната.
Красива, богата, интересна дама, никога не е оставала без внимание. Не е изненадващо, че е избрана за модел на Статуята на свободата: в крайна сметка тя олицетворява сбъдната американска мечта.
Тя не остава вдовица много дълго. Няколко години по-късно Изабела се омъжва за известния тогава цигулар Виктор Ройбстет.
Този брак ѝ дава и титла – тя става графиня Кампоселиче. Почти на 40 е, но красотата на Изабела не повяхва. През този период тя се запознава с Бертолди, който просто търси модел за Статуята на свободата, която е замислил.
Лицето на Изабела – изсечено, сериозно, решително. Той поискал да му позира, а милионерката графиня се съгласява да изиграе тази роля. Така лицето ѝ беше увековечено в бронз.
Статуята на Свободата ( Liberty Enlightening the World, по-известна като Statue of Liberty, на френски: La Liberté éclairant le monde) е неокласическа скулптура, огромен паметник, който се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти.
Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 година. Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща конструкция. Представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост.
Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята на Свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява свободата и стремежа към нея.
От 1886 г. е първият американски символ, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка. Посещава се от 3 милиона души средно на година. Обявена е за национален паметник през 1924 година, а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 година.