Психолозите ще ви подскажат как да се мотивирате и да не се хващате на въдиците на рекламата.
Какво е бихевиоризъм?
Това е клон на психологията, който изучава наблюдаваните явления в човешкото поведение (предимно реакции на стимули), а не субективни такива като чувства или съзнание. Според бихевиоризма връзката „стимул-реакция“ определя всички наши действия и действия.
Тази концепция възниква въз основа на работата на руския биолог Иван Павлов върху условните рефлекси. Вдъхновен от работата му, психологът Джон Уотсън написва статия през 1913 г. за принципите на бихевиоризма. Американецът предложи да се хвърли нов поглед върху човек чрез наблюдаваните явления: стимули, рефлекси и инстинкти.
Тъй като чувствата, мотивите, съзнанието и разумът не могат да бъдат експериментално изследвани, бихевиористите ги смятат за непознаваеми. Те също се противопоставят на разглеждането на всеки вътрешен опит, наричайки го субективен. Важното е как човек реагира на света около себе си, а не какво мисли за него.
Така бихевиористите искаха да придадат на психологията по-голяма тежест и да я прехвърлят в категорията на естествените науки. И до голяма степен им се получи. Например, привържениците на този подход са успели да използват математически и статистически методи, както и да потвърдят резултатите от експериментите с многократни експерименти.
В резултат на възхода на науката, основана на доказателства през първата половина на 20-ти век, бихевиоризмът стана много популярен, особено в Съединените щати.
Защо бихейвиоризмът е критикуван
От самото начало подходът беше много ограничен. Бихевиоризмът напълно изключва фактора на наследствеността, игнорира ролята на мисленето и процесите на вземане на решения и не смята откритията на невробиологията за значими.
Представители на последната например установиха, че областите на мозъка, които засилват определени поведения, не съвпадат със зоните, отговорни за нашето удоволствие. Следователно дори при животните храненето не винаги води до усвояване на нови умения или по-просто казано до обучение.
Бихевиористите също вярваха, че няма разлики в поведението на хората и животните. Това им изигра номер, тъй като повечето от експериментите им бяха проведени върху плъхове и резултатите се разпростряха върху човешкото поведение.
Разбира се, този подход не е напълно научен. Следователно бихевиоризмът в чистата му форма днес практически не се използва.
На какво може да ни научи бихевиоризмът. Въпреки критиките, някои от неговите разпоредби не са загубили своята актуалност.
1. Околната среда оказва силно влияние върху нас.
Дори днес, когато бихевиоризмът е на повече от 100 години, този принцип остава един от основните в психологията. Във външните причини психолозите намират източници на комплекси, страхове и преживявания.
Околната среда до голяма степен определя нашите действия. Например, един от най-известните бихевиористи, Бърнс Фредерик Скинър, е считал, че човек помни реакцията на околната среда към поведението си и след това действа по един или друг начин в зависимост от възможните последствия.
Тоест научаваме кои условия водят до положителен резултат и кои – до отрицателен и действаме съответно. Ето защо, ако искате да бъдете себе си, не забравяйте да анализирате действията си: наистина ли сте направили това, което сте искали, и има ли някакви фактори от трета страна.
2. Поведението на хората може да бъде манипулирано
Бихевиористите също така абсолютизираха идеята за външно влияние върху човешкото поведение и практически отричаха ролята на индивида. Например те казваха, че при напълно контролирани условия ще могат да отгледат от всяко дете човек, какъвто си поискат. В същото време неговите вродени способности, наклонности и желания не би трябвало да са от особено значение.
Днес знаем, че това не е така. Например децата в сиропиталищата се отглеждат в приблизително еднакви социални условия, но все пак имат различни характери.
Въпреки това има известна истина във възгледите на бихевиористите. Например, чрез натрапчива реклама търговците могат да ни накарат да поискаме да купим продукт. По същество това е малко по-сложна връзка „стимул-реакция“: героят на рекламата многократно призовава да се купи продукт и ние имаме представа за необходимостта от това. Така че трябва да бъдете по-внимателни към подобни мисли – напълно възможно е подобни разходи да не са толкова необходими.
3. Трябва да се борите не с последствията, а с причината за психологическите проблеми
Фокусът върху намирането на източника на проблемите, а не върху коригирането на последствията, е възприет от когнитивистите. На този принцип се основава когнитивно-поведенческата терапия. Помага на човек да промени своите навици, начин на действие и мислене, за да не изпитва негативни психологически ефекти. Например тревожност от поведението на други хора.
4. Поощренията работят, а наказанията не
Поощрението подсилва определени действия, докато наказанието ги отблъсква. Ето така работи системата за оценяване в училище.
Бихевиористите обаче предлагат малко по-сложен възглед. Скинър пише, че морковът е по-важен от тоягата. Психологът смята, че наградата най-добре стимулира човека, а наказанието не предотвратява лошите дела, а само принуждава хората да търсят други начини да ги направят.
Например, да се научат да лъжат. Ето защо, ако искате да развиете добри навици в себе си или в някой друг и да минимизирате лошите, използвайте похвалата по-активно.