Ана Цанкова е родена през 1982 г. в град Кърджали. Нейни стихотворения са публикувани в списания НО Поезия, Нова Асоциална Поезия, в различни периодични издания и в онлайн платформите за култура и общество Public-Republic, Banitza.net, Открита литература и др.
В края на 2018г. излиза дебютната ѝ книга с поезия „Археология на белезите”, под знака на издателски кръг „Смисъл”, с редактор Аксиния Михайлова.
През 2019г. Ана Цанкова печели Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, а по-късно книгата е номинарана за Литературните награди „Перото“, в категория „Дебют’’.
В IX-ия Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, авторката е отличена със специалната награда на БНР Пловдив.
За Ани поезията е истинска, когато след нея ти се мълчи, но едновременно искаш и да я споделиш с някого, като тайна. Убедена е, че за всяка болка има книга.
БЕЛЯЗАНА ОТ САМОТАТА
Ана Цанкова, „Археология на белезите“, поезия, изд.Смисъл, 2018
Времепространството, което обхваща в себе си поетичната книга на Ана Цанкова „Археология на белезите“, е едно, но с две лица. Първото лице е на самотата като възможност за бавно умиране. Второто е на смъртта, но като начин на живот.
нищо не помага против живеенето…
И само няколко реда след това:
…нищо не помага против умирането
няма утре без днес
няма вчера
без
теб…„нищо не помага“
Образите, в които е закодирана самотата, са разнопосочни. Понякога синонимични, понякога твърди антиноми. Те могат да бъдат гарван, който яде болки; ангели, които дърпат ъглите на усмивката; крила със закъсняло лято; бодливи мисли; стени, които другите издигат в очите си…
Метафората на Стената, която е елемент от конструкцията на архитектурната сграда е и защита от/срещу външния свят. Носи едновременно конкретно и символично значение. В един стих тя се появява, за да съгради нещо по-голямо от себе си:
не всички стени
са там
за да ги разбиеш
до някои
просто трябва да съградиш
още
три
да влезеш
и да си представиш
покрив„не всички стени“
В друг стих този елемент играе ролята на бариера. Преграда срещу тъмни погледи и зли помисли. А в трети вариант Стената се трансформира в кутията, със значение на „затвор“. Предмет за съхранение, пазене на нещо ценно, но и място, което не допуска нито чужда намеса, нито възможност за бягство:
…после се прибирам
в кутията
и по стените й
рисувам
прозорци„живея в кутия“
В този имагинерно-реален свят надеждата не е заличена напълно. Тя е в мечтата за свобода. За полет.
…животът се случва
най първо в крилете
и има много време да умираш
след това„защото има време“
Крилете като опит за рушене на рутината и затворническите стени; унищожение на бариерите, преградите, кутиите – реални или въображаеми. Натоварен с енергията на вятъра, този художествен образ насочва към приемането на тази енергия, подчинявайки се. Крилата управляват живота, без да му се противопоставят. Те са тези, които владеят умирането чрез себесъхраняване и устойчивост.
…само крилата ми са цели
заради тях
съм
жива„археология на белезите“
Поезията на Ана Цанкова обсебва възприятията чрез онова, което е отвъд болката и стоте години самота. Прекрачва гримасите на тъгата, зашити върху лицето. Хваща за ръка душата, за да й помогне да преодолее стръмнините на живота. Оглежда се от двете страни на огледалото, за да отгатне в кой свят се намира човекът днес. В редактирания или в черновата. И кой от двата е за предпочитане.