От кого са се страхували коренните жители на Сибир?
През 1926 г. руският географ и писател Владимир Обручев публикува научнофантастичния роман „Земята на Санников“.
А през 1929 г. съветският учен Пьотр Драверт иска да екипира експедиция за търсене на „диви хора“, племе от каменната ера, изгубено в тундрата, което якутите и евенките наричат “чучуна“ или „мюлен„.
Външен вид и навици
Според легендите на народите, населяващи Далечния изток и Източен Сибир, чучуните са високи хора със силно телосложение, с много дълги, заплетени коси, облечени в кожи, взети от цели животни.
За разлика от йети, чучуна не са били покрити с косми, а кожата им е била тъмна, кафяво-червена. Имали са и оръжия – лъкове и стрели. Мюлен често крадели елени и храна, като стреляли по хората със стрели или хвърляли камъни. Но има и по-фантастични описания на външния вид на Чучуна.
По-специално, в легендата, записана от съветския археолог Алексей Окладников, чучуната има един крак и едно око. Споменато е също, че те нямат челюсти и затова просто поглъщат храна, като я избутват в хранопровода с раменете си.
Според разказите на ловци и пастири на северни елени, срещнали чучун през 20 век, мистериозното племе е водило номадски начин на живот. Те обикновено се скитат сами, но понякога се събирали в малки групи от трима или четирима и атакували стадата елени.
Откъде са дошли
Според много изследователи в планините на Източна Якутия племена от примитивни хора или реликтови хоминиди са могли да оцелеят до днес. Тези места практически не са усвоени от местните хора. Тази хипотеза обаче е погрешна – в планините няма достатъчно храна, за да се изхрани цяло племе.
Риболовът тук е невъзможен и животни рядко ходят в такива отдалечени райони. Освен това всички чучуни, видени от местните ловци, са мъжки и няма нито едно споменаване за съществуването на жени и деца.
Етнографът Гавриил Ксенофонтов смята, че чучуните са просто герои от якутската и евенкската митология, защото местните племена вярвали в съществуването на духове, които живеели в горите и планините. Освен това в якутския език има думата „чучунс“, което означава „призрак, зъл дух“. Най-близо до истината е теорията на северния учен Иля Гурвич. За 30 години работа и изучаване на материалите, получени за чучуните, етнографът стига до извода, че мистериозното племе всъщност са крайбрежни чукчи.
По време на лова на морски животни през лятото и есента ледът се отчупвал и отнасял ловците далеч на запад, до бреговете на Якутия. Оставени сами, те се смятали за изгнаници.
Според чукотските обичаи те вече не можели да се върнат в родните си селища – смятали ги за мъртви. Веднъж попаднали в сурови условия, те били обречени на гладна смърт, тъй като не разполагали с други инструменти освен лък или харпун. Ето защо отчаяните „Робинзони“ били принудени да крадат храна и да отвличат елени.