33 години по-късно всички знаем за Чернобилската авария и за известните и неизвестни причини, персонажи, последствия и грешки. Надали някой от нас не е запознат с разказите или със спомените за напоените от радиация марули, които са се ядяли по Гергьовден на 1986 година или за така приятния на първо усещане радиоактивен дъжд на „Деня на труда“, под който са марширували хиляди хора в страната ни.
Фактите са налице:
Около 200 000 души са евакуирани от родните си места, а някои до ден днешен все още не могат да се приберат в домовете си.
Бременните жени в епицентър от 30км. от мястото на аварията са принудени от държавата да направят аборт.
В най-близкия евакуиран град – Припят, според учени, ще бъде възможно да се живее след около 3 000 години.
Радиацията следствие на ицидента достига дори територията на САЩ.
Безспорна е връзката между Чернобилската авария и повишаване заболяванията от рак.
За по-малко от 3 седмици мини-сериалът „Чернобил“ зае челната позиция в класацията на топ телевизионните продукции за всички времена. Филмът надмина „Игра на тронове“, което за повечето киномани бе неочаквано.
Зад този огромен успех не стои случаен екип. Сценарият е на Крейг Мазин, а режисьор е Йохан Ренк. Актьорският състав също е на звездно ниво -Джаред Харис, Стелан Скарсгорд, Емили Уотсън и други световноизвестни актьори.
Филмът от пет епизода озадачава зрителя в самото начало. Сцените, персонажите и играта грабват вниманието и оставят всеки без дъх. Документалната точност на събитията е изключителна и е една от причините да усещаме, че преживяваме всичко там.
Епизодите са като апокалипсис на разсрочено плащане и не всеки един, който е дръзнал да гледа, може да продължи докрая. Все пак – опитайте!
Това е филмът за грозната истина на нашето съвремие и продукцията, заслужила ръкопляскането на света.
Създаването на тази вълнуваща драма, пресъздаваща ядрената катастрофа, доказва, че урокът, може би, вече е научен.
Овации за смелостта да се документира една отминала и настояща реалност! И както завършва филмът „Чернобил“, нека се запитаме – „Каква е цената на лъжата“? Може би животи?