Отделни фрази и дори описания на действия от Апокалипсиса са сходни по терминология с тези, които се намират на „скрижалите на проклятията“ и в магьосническите ритуали, свързани с тях.
Изследователи от университета Йоханес Гутенберг в Майнц (Германия) изследваха римските „скрижали с проклятия“ (tabella defixionis) и установиха, че древни магически ритуали може да са намерили своето място в последната книга на Новия завет – „Откровението“ на Йоан.
„Скрижали с проклятия“ се наричат малки оловни таблици, върху които по един или друг начин е нанесен надписът на определено заклинание, чиято цел е да навреди на врага или съперника. Говорим за откриването на най-старата от тези „плочи“ – нейната възраст се оценява на 3200 години. Археолозите все още не са виждали толкова древни образци, но като цяло колекцията от подобни таблички е доста впечатляваща.
За първи път археолозите се натъкват на тях през 19 век. Към днешна дата са събрани около 1700 „плочи с проклятия“. Всички те са датирани в периода от 500 г. пр. Хр. до 500 г. сл. Хр. и са открити на територията на Римската империя – както в самата метрополия, така и в провинциите, от Юдея и Египет до Галия и Британия.
С други думи, тези „плочи“ при римляните са били доста обичайна практика. Проклятията, изписани върху тях, били предназначени за противници в съдебни процеси, спортове, любовни отношения. Някои съставени с надеждата бързо да получат наследство или позиция. А някои гарантират справедливост: обещават неприятности само ако прокълнатият не спази обещанието си.
Оловните плочи с изписани върху тях проклятия са били поставяни на определени места, например в гробове или близо до свещени места, предполагаемо обиталище на духовете от подземния свят. Понякога „таблиците“ са пробивани или боядисани по определен начин. Тоест, самият надпис е само част от ритуала, пълното изпълнение на който гарантира ефективността на проклятието.
Учените, ръководени от Майкъл Холшер, установиха, че текстът на Откровението на Йоан Богослов съдържа както цели фрази, подобни на надписите върху плочите, така и описание на ритуалите, свързани с поставянето на „плочите на проклятията“ на свещено място. Като пример изследователите цитират описание на ангел, който хвърля огромен камък в морето с думите: „Така великият град Вавилон ще бъде победен със сила и няма да бъде намерен отново.“ Същата фраза (само, че споменаваща не Вавилон, а името на прокълнатия) се среща многократно на римски плочи.
Последната книга от Новия завет е написана през 1 век сл. Хр. е. и първоначално е адресирана до християните от западния бряг на Мала Азия. По това време Рим преследва християни, които са принудени да организират тайни убежища. Изследователите смятат, че описанието на древни магически ритуали в Апокалипсиса е доказателство за опит за самосъхранение на ранната християнска общност, която често е била заплашвана.
В седемте послания на книгата Откровение римското управление и култът към императора са представени като демонични, сатанински явления, от които християнското малцинство се опитва да се огради. Приемането на римската власт означава необходимостта да се почита не само императорът (като жив бог), но и основните римски богове, което, разбира се, по никакъв начин не е съвместимо с основите на християнството.
Според изследователите авторът на Апокалипсиса е казал на читателите какви ритуали могат да ги защитят и е посочил като пример древни ритуали. От гледна точка на нашия съвременник това изглежда нелогично: как може да се говори за тъмна магия (въпреки че тогава, разбира се, няма такова понятие) на християни, които трябва да разчитат на Бог?
Но за онези, които са чели или слушали Откровение през 1 век сл. Хр., „плочите на проклятията“ и християнските заповеди са въпроси от съвсем различни сфери на живота. Таблетките с проклятия са толкова разпространени, че използването им се смятало за нещо обичайно, осигурявайки например сигурност: като да се скриеш от опасност в укрепена къща и да завъртиш ключа в ключалката.