След като говорят минута-две, те отиват в евтин хотел.
– Как се казваш? — попита той, събувайки бавно панталона си в стаята.
– Едит…
В светлината момичето изглеждаше плачевно: скъсана рокля, одраскани ръце и крака.
– Слушай, защо го правиш?
-Трябва да погреба дъщеря си, отговори тя. – Не ми стигат десет франка.
Клиентът изруга, даде й пари и я избута навън.
Малката Марсел почина от менингит. Бащата – 20-годишния Луис Дюпон изчезна веднага след раждането си.
Младата майка погреба дъщеря си, поплака и скоро вече се смееше и отпиваше вино в компанията на свои приятели.
Едит изкарва прехраната си с пеене по улиците на Париж. Веднъж Луи Лепле, собственик на кабаре Жернис, и обръща внимание.
Той измисля псевдонима Petit Piaf („малко врабче“) за малкия й ръст – 147 см и организира първото представление. Едит Пиаф излиза на сцената в черна плетена рокля с един ръкав. Тя не успява да завърши втория. Бял шал покрива голата й ръка.
Лепле вярва в таланта на певицата и иска да изкара Пиаф на голямата сцена. Скоро Пиаф вече пее на годишния благотворителен концерт в Кан, където традиционно се представят известни френски артисти.
Но един ден Луис е намерен с разбита глава в собствения си апартамент. Друг любовник на Пиаф е обвинен в убийство. Тя също е заподозряна. Не я пуснаха да излезе на сцената, отвсякъде крещяха: „Убийца!“
Помогнал й стар познат – 34-годишният поет Реймънд Асо. Той става неин мениджър и продуцент, създава „стила на Пиаф“. Той избира репертоара, сам пише песни, подписва договори със скъпи кабарета и концертни зали, учи момичето да чете и пише и етикет.
Година по-късно Едит Пиаф вече пее в най-голямата музикална зала в Париж – ABC. Публиката е във възторг и няколко пъти извиква певицата на бис.
„Вчера на сцената на ABC се роди най-великата френска певица!“ – писаха всички парижки вестници.
Пиаф има нови познати и приятели. Плащат й се огромни хонорари. За вечер тя получава 1 милион 250 хиляди франка. Тя оборудва собствената си къща в центъра на Париж, но живее в малка стая за слуги. Едит казва, че там се чувства по-комфортно, отколкото в огромни зали с високи тавани.
Концерти и музикални видеоклипове с участието на Едит Пиаф се показват по всички телевизионни канали. Когато тиражът на записите на Едит във Франция надхвърли един милион, американските импресарии се заинтересуваха от нея и предложиха да организират турне из градовете на САЩ.
Именно там в края на 1946 г. Едит среща любовта на живота си Марсел Сердан, бъдещият световен шампион по бокс. 30-годишният спортист има съпруга и трима сина в Казабланка (Мароко). Не може да напусне семейството си, но не иска да напусне и Едит. Пиаф ревнува Сердан за всичко, което може да ги раздели поне за известно време, а боксьорът се подчинява на „врабчето“ си във всичко. Носи шарени анцузи, които тя му подарява, и пуловери, които тя е изплела.
Пиаф не издържа и отива в спортен лагер, където нейният любовник тренира. Те не могат да са заедно: Марсел може да бъде наказан за нарушаване на дисциплината. Тогава той намерил малка къща за нея. Певицата живее там зад спуснато завеси, без топла вода и светлина, храни се с вода и сандвичи.
Но Едит е щастлива. След 10 дни тя отново отива в Америка на турне, докато Сердан междувременно обикаля Франция с благотворителни мачове, приходите от които отиват в полза на бивши боксьори. Връщайки се в Париж, той веднага резервира билет за параход до Ню Йорк. Едит обаче не иска да чака и Марсел лети със самолет.
На следващия ден Едит стои зад кулисите на Versailles Hall в Ню Йорк, подготвяйки се за изпълнение. Преди да излезе на сцената, я информират, че самолетът, с който Сердан е отлетял за Америка, се е разбил.
Марсел е сред загиналите пътници. Никой не мисли, че Едит може да пее. Но тя излиза на сцената и казва с глух глас:
– Ще пея в чест на Марсел Сердан. Само за него.