Отново е време за избори и за цирк Балкански. Едни се подготвят за представлението, шият костюми и строят временни декори, сиреч заблуди, а други необезпокоявани подминават всяка реклама на цирка и си живеят живота, само както те си знаят. Трети се мъчат да се докажат, но уви, никой не им обръща внимание. А четвърти, като мен, гледат да изразят мнение, което, виж ти, може пък да промени нещо.
Активност, внимание, роля…
Апатия, безгласност, пас…
На фона на наближаващите избори и традиционно ниската избирателна активност през отминалите години отново възникват въпроси в съзнанието – защо не гласуваме, трябва ли да е така?
Неангажирани ли са младите хора с политиката или просто приемат придобивките си за даденост и не осъзнават важността на избора? Писнало ли им е от лъжи и това ли е причината да си стоят кротко у дома, докато други тичат към урните, за да упражнят едничкото си право на глас?
Мнения много, хора – различни. Нещо подобно на фейлетона „Разни хора, разни идеали“, нали?
Една птичка, казвате, пролет не прави.
Не забравяйте обаче, че властта, избрана от гласувалите, се разпростира върху всички. Птички. Без изключение. Ако вдигнат цената на хляба, я вдигат и за негласувалите. Ако държавата тегли заеми – плащат и негласувалите. Ако гръмне АЕЦ „Козлодуй” умират и негласувалите. Защо ли? Защото именно негласувалите дават правото си на глас (и то съвсем безплатно, като по български) на мотивираните и купени избиратели, дръзнали да се борят за поредната фалшива утопия.
Време е за избор. И за младите, и за старите. Алтернатива има, затова – не използвайте клишета. Отидете и изберете, ако искате и Бриджит Бардо.
Ако се опитвате да наказвате някого с оставането си вкъщи, да – правите го като изпращате послание, което показва пълно безразличие, а това за властимащите е безценно. Често за тях повечето неща имат ЦЕНА.
Когато не упражнявате правото си на глас, подкрепяте това, срещу което недоволствате цял живот (или в поне част от него). И така някак си парадоксално се съгласявате с всичко, което отричате. Управляващите получават легитимната власт, но не и реалното доверие на избирателите. Не получават ТВОЕТО, МОЕТО И НАШЕТО доверие. Защото него го няма, останало си е вкъщи.
Така, отказвайки се от гласа си, се отказвате от каквато и да е възможност да промените нещо. Отказвате се от възможността и от избора, които законодателството и Конституцията на Република България ви осигуряват! (едно от малкото и смислени неща, на които имаме право).
Помислете ДАЛИ, ако статуквото не ви харесва, мълчанието ви би го ПРОМЕНИЛО?
