Персоналното чувство на уважение и любов на човек към себе си привлича като магнит уважението на другите хора.
Лична щедрост към себе си – щедри подаръци от другите. Любовта към себе си е любов към околните. Този закон е неумолим и не може да бъде заобиколен.
Радостта винаги ще гравитира към радостта, парите винаги ще гравитират към парите, а вътрешното отношение на човека към бедността ще привлече бедност. Уважението и любовта към себе си са толкова необходими за човека, колкото движението на кръвта в съдовете е необходимо за сърцето. При най-малкия провал на този процес, той ни се проявява като болка.
Когато не изпитваме достатъчно уважение към себе си, душата ни отговаря със страдание. Животът ни се изпълва със студа на самотата, скуката на безрадостните дни. Как липсата на самоуважение влияе на семейните отношения?
Ако една жена (майка, съпруга) не уважава себе си, хармоничните отношения в семейството ще бъдат нарушени. Няма да ги топли любов.
Това се случва, защото енергийната верига на компонентите на любовта е прекъсната. Основната връзка в енергийния сплит на най-фините нишки от чувства, които сформират любовта, ще бъде загубена. Ето защо човек, който не уважава себе си, винаги е лишен от любов.
Първо, той не знае как да обича себе си, не знае как да го направи, не вижда причина защо да обича себе си. Тогава действа един справедлив природен закон: липсата на любов към себе си никога няма да привлече любовта на другите хора, защото няма любовен магнит за привличане.
Човек с липса на любов се чувства излишен и самотен дори в собственото си семейство, не само на работа в компанията на непознати. Дори сред знойното слънце, той вътрешно ще почувства подлия вътрешен хлад на негодувание срещу съдбата.
Дори по време на радостно забавление той ще бъде тъжен, защото да се чувстваш като невидим човек сред хората винаги е много тъжно. Наистина е болезнено и плачевно да разбереш, че навсякъде те гледат като празно място. И тук в човек, който не уважава и съответно не обича себе си, започва да прогресира непълноценност, коренят се различни видове комплекси.
Най-болезнено сред тях е чувството за малоценност. От това произтича липсата на вяра в собствените сили и възможности, в такива моменти се ражда неудачник, който се чувства жертва на съдбата и тиранично излива болката си върху членовете на семейството и най-близкия си кръг.
Жена, която не уважава себе си (съпруга, майка), често нарушава спокойствието в семейството, обвинявайки съпруга и децата си, че не я обичат, не я уважават. Нарича ги неблагодарни и безчувствени. Тя тропа с крака от гняв, бърше горчивите си сълзи, настанява се от другата страна на барикадите и продължава да стреля с обвинителни думи и досадни укори.
От другата страна на вражеските барикади я атакуват равнодушните студени погледи на нелюбящият ѝ съпруг и непокорните деца, които не я уважават. Семейството се превръща в бойно поле. Кой ще отговаря за ранените сърца и осакатените съдби в тази война?
Отговорността за всички тези проблеми, на първо място, ще бъде понесена от уважаващата себе си майка и съпруга, защото тя е отговорна за енергиите на чувствата, с които е изпълнена атмосферата на семейството. Страданието на тази жена може да се сравни само с раздиращата душата болка в огнен ад.
Нейното обидено, унизено, опорочено достойнство прилича на голяма птица, затворена в малка клетка. Тя не може да разпери криле, нито да излети, защото дебелите пръти на страданието не я пускат. Тя ще трябва да премине през всичките девет кръга на ада, срещайки унижението, предателството и злощастната съдба на децата си.
За какво е такова тежко наказание, защото на всички нас на тази Земя ни е дадено правото да избираме свише: да обичаме себе си или да не обичаме, да се уважаваме или да не уважаваме, всеки решава сам за себе си? Всичко е точно. Наистина всеки от нас е сеяч в своята нива.
Но каква реколта: добро или зло, щастие или нещастие – ще бъде събрана – всеки решава за себе си. Каквото посее, това ще пожъне. Човек, който не уважава себе си във всички области на своята дейност, ще се провали. В последните дни от живота си на Земята, преглеждайки страниците на живота си, въздишайки тъжно, той ще каже: „Аз съм безполезен човек! Защо се ожених, защо дадох живот на деца? Няма прошка за мен. Аз направих всички нещастни.“
За да не ни се случи това, нека обобщим: Уважаването и обичането на себе си е жизненоважно за всеки, който иска да живее живота си в щастие и радост. На какво се основава това твърдение? Уважението е основният източник на енергия за любовта и за нейните жизненоважни проявления като радост, вяра, доброта, достойнство.
Няма самоуважение – няма да има любов и щастие – такава присъда налага Вселената и многократно ни потвърждава това в живота.