Данте е шпионирал в ада – там е приготвено най-топлото място за предателите. И там не питат кого и за какво са предали – няма значение …
Можеш да предадеш всеки, навсякъде и по всяко време – това е изгодно за предателя. Той е Печеливш. Могат да предадат светец, а могат да предадат и не-светец. Няма никакво значение. Важно е да предадат този, който се е доверил напълно. Клеопатра предаде Марк Антоний; и имаха деца. Той я обичаше. Даваше подаръци; земи и кралства.
Но Октавиан дойде в Египет, предложи на Клеопатра живот в замяна на предателство – и тя нареди да информират Антоний, че се твърди, че се е самоубила. Веднага се хвърли върху меча и умря – не можеше да живее без нея. Разбира се, Октавиан измами Клеопатра. И тя трябваше да се самоубие. Но има такова предателство.
Предателството си остава предателство. Няма значение кой е бил предаден, добър или лош.
Командир или авантюрист. Светец или грешник. Те предават този, който се е доверявал, който е обичал и е бил приятел, който се е доверявал напълно, който е зависим изцяло и напълно: съпруга, съпруг, любовник, дете, старец, дори куче или котка.
А Данте е шпионирал в ада – там е приготвено най-топлото място за предателите. И не питат кого са предали и за какво – няма значение.
Важно е за какво са убили.
А за това, за което са предали – дори няма да питат. Предаден – и всичко е ясно. И няма оправдания…
Автор: Анна Кирянова