И защо след разговор с тях мисионер станa атеист
В джунглата на Амазонка живее племетo пирахи, които са само 400 души. Тези хора не спят, не познават стреса и живеят с прости истини. Пирахите са сигурни, че те са най-щастливите хора на земята. Те не познават богатство, завист, ден и нощ, отказват да вярват в Бог, щом като дори и мисионерите не са го виждали.
Живот без сън
Пирахите са сигурни, че сънят е вреден, защото отслабва човека и е кратка смърт. Веднъж спящият може да се събуди друг човек, така че не трябва да злоупотребявате със съня. Друг аргумент срещу нощната почивка е свързан с условията на живот на аборигените. Насън може да те ухапе змия, което означава, че сънят е вреден.
През нощта пиратите не спят, а си вършат работата. Вместо пълноценен сън, те дремят няколко пъти на ден за по 20-30 минути. Поради особеностите на живота, пирахите не познават календара, нощта, сутринта, деня. Индианците нямат минало и бъдеще, те просто живеят в един ден и се чувстват щастливи хора.
Те са лишени от колективната памет, обща за западното общество: тя е ограничена до житейския опит на най-стария член на племето. Те не помнят времето, когато не е имало бели, не познават предците, митовете от миналото, силата на водача, шаманите и други елементи от първобитната система.
Език и родство
Интерес представлява уникалният език на пирите, в който има три гласни и седем съгласни. Не съдържа местоименията „аз“, „ти“, „те“, понятията „дясно“ и „ляво“ и всякакви сложни изречения. Пирахите не възприемат думата „един“. От сметките те имат свой собствен аналог на понятията: „няколко“ и „много“.
Майките не знаят точно колко деца имат, но ги помнят по имената и лицата. От цветовете има само два нюанса – „светъл“ и „тъмен“. Но всеки от племето познава стотици растения и животни.
Феномен е пълното отсъствие на идеята за натрупване на храна. Те отиват на лов, ако са гладни и никога няма да мислят за храна предварително. Те вярват, че прекаленото ядене е също толкова вредно, колкото и прекалено дългия сън. Повечето от нещата на племето са общи, от личните – само оръжия и дрехи.
Самите пирахи наричат себе си Hi’aiti’ihi, което се превежда като „прави“, а всички, които заобикалят племето им – „кривоглави“.
Те имат само три степени на родство: „родител“, „дете“ и „брат/сестра“. Сексуалните контакти са забранени само между тези хора, всички други връзки са разрешени. Пирахите също се насърчават да правят секс с представители на съседни племена. Тези хора не знаят какво е срам, вина или негодувание. Те приемат всички събития за даденост.
Горски деца
Особеностите на възприемането на заобикалящия свят усложняват разпространението на християнството сред тях. Как да им се обясни концепцията за един бог, ако думата „един“ не е позната на индианците. Речите на мисионерите, че някой ги е създал, се възприемат от тях като глупост. Белият човек не е ли видял как се правят хора?
Думите „епоха“, „време“, „история“ за тях са празни думи, които не обясняват нищо. Всички живи същества на земята са деца на гората, те също. Джунглата е пълна с духове. Гората е ужасно място, но те си имат свой страх. Наслаждават му се.
Мисията на Даниел Еверет
През 1977 г. мисионерът Даниел Еверет отива при индианците. Той довежда цялото си семейство със себе си. Добрият американец бързо се сприятелява с туземците, но се оказва невъзможно да посее християнството в сърцата им.
Те попитали дали „белият човек“ е видял своя Христос и как е бил прикован на кръста? Ако не, за какво говори и как може да знае, че Библията е истина? А всеки от племето знае къде е джунглата и чува хиляди духове в нея.
Простите заключения и аргументи на индианците принудили Даниел да си зададе вечните въпроси. След 25 години мисионерска работа и контакт с пирахите, Еверет става атеист и лингвистичен учен, който посвещава остатъка от живота си на изучаване на племето.
Щастливи хора
Даниел Еверет пише, че пирахите нямат предразсъдъци, лицемерие и са най-свободните хора на земята. В тях няма никаква фалшива учтивост и думите „благодаря“, „съжалявам“ или „моля“.
Невъзможно е да си представим, че човек от племете ще открадне или убие друг човек. Бившият мисионер Даниел Еверет си спомня:
„Няма да откриете синдром на хроничната умора в тези хора. Тук няма да срещнете самоубийство… Никога не съм виждал нещо дори малко да прилича на психичните разстройства, които свързваме с депресия или меланхолия. Те просто живеят за днес и са щастливи. Те пеят през нощта. Това е просто феноменална степен на удовлетворение – без психотропни лекарства и антидепресанти.“
Облеклото е единственото благо на цивилизацията, което пиратите са приели неохотно. Като подарък те са готови да вземат само дребни предмети – мачете, съдове, конци, куки. Те са щастливи, защото не се тревожат за бъдещето и не помнят миналото.