Мистериозен отпечатък от ръка, издълбан в древен пресъхнал ров, който някога е заобикалял Стария град на Йерусалим преди 1000 години, беше открит и значението му обърка изследователите.
И до днес тази загадка не може да бъде решена. Археолозите забелязали отпечатъка по време на разкопки около инфраструктурен проект за разширяване на пътя близо до Портата на Ирод, който първоначално разкрива част от рова.
Около Стария град е изсечен огромен ров с ширина 10 метра и дълбочина от 2 до 7 метра. Според Израелската служба за антики (IAA), на кръстоносците са били необходими пет седмици през 1099 г., за да го прекосят и да разрушат градските стени и защити.
Докато функцията на рова е ясна, той е спрял кръстоносците да нахлуят в свещения град, значението на ръката остава загадка. Археолозите от IAA никога не са успели да разберат кой е издълбал ръката в скалата или нейното значение.
„Това символизира ли нещо? Сочи ли към конкретен съседен елемент? Или е просто местна шега? Времето ще покаже“, обясняват изследователите.
Внушителните стени и порти на Стария град, видими днес, са построени през XVI век от османския султан Сюлейман I Великолепни.
Някогашните крепостни стени, които са обграждали древния град Йерусалим, са били много по-здрави. За да могат кръстоносците да атакуват града, те трябвало да пресекат рова и да се изкачат през две дебели околни стени, които са охранявани от противниците им, сипещи огън и жупел отгоре.
Освен това в укрепленията има и скрити тунели (някои от които са открити от археолози по време на предишни разкопки), през които защитниците на града можели да влязат в рова и внезапно да атакуват врага и след това да изчезнат, връщайки се обратно в града .
Кръстоносните походи са една от най-кръвопролитните битки на късното Средновековие, което е поредица от религиозни войни между 1095 и 1291 г., в които християнските нашественици се бият за Близкия изток.
Официално се смята, че кръстоносците са имали две цели: да освободят източните християни от мюсюлманите и Божи гроб от мюсюлманите. Християните от ранното средновековие са пътували до Йерусалим като акт на поклонение за опрощение на греховете си.
Кръстоносците, освобождавайки гробницата от мюсюлманите, считат войната до известна степен за поклонение.
* Кръстоносните походи са мащабни военни и религиозно-доктринални кампании през Средновековието, инициирани, подкрепяни и понякога ръководени от Римокатолическата църква. Те са значително политическо, социално, културно и религиозно явление, променило чувствително хода на световната история.
Между 1095 г., когато започват, и 1291 г., когато латинските християни са прогонени от кръстоносните държави в Леванта, са извършени многобройни експедиции към Светите земи с цел тяхното отвоюване и защита. Кръстоносните походи продължават и след това, когато Югоизточна Европа трябва да бъде защитена от нашествията на османските турци.
През XVI век с настъпването на протестантската Реформация и ограничаването на папската власт кръстоносните походи спират.
Участниците в походите се наричат кръстоносци – включили се в непосредствено провеждащи се или бъдещи кръстоносни походи поклонници: рицари, монаси, хора от простолюдието. Те воюват предимно срещу мюсюлмани – сарацини, маври, селджукски и османски турци, но има походи и срещу езически народи от Прибалтика.
Важно място в църковната дейност заема борбата с еретиците, като най-известен поход от този род са Албигойските войни между 1209 и 1229 г.; те биват наричани и Албигойски кръстоносен поход.
За кръстоносни походи могат да се приемат и войните от испанско-португалската Реконкиста, а Рене Грусе нарича кръстоносен поход и византийско-селджукските сражения при царуването на Никифор II Фока и Йоан Цимисхи.
Точният брой на кръстоносните походи не е известен. Освен деветте, традиционно приемани като „големи“, са били проведени и множество по-малки по мащаб военни експедиции. Насочени най-често срещу идеологически врагове – мюсюлмани и християнски еретици, нерядко техен обект са и лични врагове на папата и монарсите.