„Една богата дама отишла в Монте Карло. Пристигайки в игралната зала, тя заложила голяма сума на числото 27 и спечелила.
Без да изтегли печалбата си, тя заложила втори път на 27, въпреки че вероятността за втора печалба била минимална. И отново спечелила.
Тя обаче за трети път заложила цялата си печалба на 27. Редовните посетители на рулетката се тълпели около необикновения играч. Собственикът на заведението стоял пребледнял и с треперещи ръце. Третата печалба на мистериозната дама можела да го съсипе. И тя спечелила за трети път!
Жената спряла да играе. Слугите били изпратени да купят куфари и чанти. В тях сложили злато, банкноти, а дамата се канела да си тръгва.
Тълпа от играчи я заобиколили и започнали да я молят да разкрие тайната на играта. Дамата отговорила: „Нямам никакви тайни!“.
– Но защо заложихте три пъти на 27?
– Аз съм малко суеверен човек. Когато пристигнах тук, получих ключа за 7-ма клетка, където да си оставя багажа. Зарадвах се, защото вярвам, че седем е щастливо число.
На път за Монте Карло пътувах във вагон номер седем. Това много ме развълнува.
Когато в хотела в Монте Карло ми връчиха ключа от седма стая, разбрах, че това е ръката на съдбата. Бързо умножих 7 по 3, получих 27 и играх на това число!“
Шапиро А.Л. „Срещите ми с Е.В. Тарле“
Интернет.