Всеки има своя собствена височина на полета.
Врабчетата летят с врабчетата, гълъбите с гълъбите, лебедите с лебедите, орлите с орлите.
Ако орелът вземе със себе си гълъб в полета си, последният ще трябва да лети не височина, която е необичайна за него и с необичайна за себе си скорост. Рано или късно всеки ще се върне на своята траектория на полета.
Природата на човека не се променя. Малкото рядко преодолява своите ограничения в името на по-голямото.
Ако сте се задържали във връзка, заради която трябваше да намалите височината и скоростта си, ако разбирате, че трябва да летите по-нататък – летете.
Единственото възможно чудо, което може да преобрази, да превърне по-малкото в по-голямо, да преодолее различията, да разруши стереотипите на обичайните филтри за възприятие, е Срещата.
Но Чудото на Срещата е невъзможно без готовност да загубиш познатото в името на Непознатото, без пределна откритост.
Случва се в пика на емоционалния си подем да решим да се открием и да се доверим на Живота, но тогава умът се включва и често съжаляваме за взетото решение.
И този, който съжалява за откритостта си, за риска, който е поел, за да живее, обезсилва резултатите, постигнати с тази решителност.
Затова не чакайте никого. Летете на своята височина, към вашия човек.
Както казва един мой познат, който дълги години инвестира в растежа и развитието на други хора:
„Те не ни напускат, те изостават от нас.“ С неговия собствен тон ще добавя от себе си: „Те не се връщат при нас, те ни настигат.“
@Ηγούμενος Ευμένιος