Северният остров Сентинел е различен от всяко друго място на Земята. Домът на едно силно независимо племе е едновременно свирепо и опасно място за всички нас – вече развитите същества.
На картата Северният остров Сентинел прилича на всяко друго идилично място в Индийския океан. Ограден с плажове и кристални кобалтови води, той се намира в Андаманския архипелаг на Бенгалския залив.
Северният остров Сентинел обаче не прилича на никой друг. Той е описан като най-опасният остров в света и дом на „най-изолираното племе в света“.
За приблизително 60 000 години, островът е бил дом на яростно племе, което насилствено е отхвърляло контакта с външния свят. Днес индийското правителство признава острова като суверенна единица и полага усилия да гарантира, че племето остава необезпокоявано.

Копия, ножове, брадви, камъни и тояги, заплашват всеки един, дръзнал да се доближи до земите на племето. Посланието на живущите там, е че искат да останат сами. Достъпът на външни лица е забранен със закон от Индия и приближаването му на по-малко от 10 километра се наказва. От 2017 година е забранено и снимането на жителите. Сентинелците практикуват групови сексуални ритуали на брега на океана и заплашват всеки посетител с вихрушка от отровни стрели.
Известно е, че племето напада почти всеки външен човек, който се е отклонил на тяхна територия.
През 1896 г. те убиват индийски затворник, който се измивал на брега им, а през 1974 г. поздравяват филмов екип с градушка от стрели.
През 2004 г. насочват оръжия към хеликоптер на индийската брегова охрана, изпратен да провери за признаци на оцеляване след земетресение.
През 2006 г. убиват двама рибари, които неволно са доближили територията. Когато хеликоптер е бил изпратен да извади телата им, той отново не бива посрещнат радушно.
На 16 ноември 2018 г. 26-годишният американец Джон Алън Чау посещава незаконно Северния остров Сентинел. Съобщава се, че Чау отива там, защото желае да проповядва християнството сред племето. Момчето плаща на местните рибари, за да го превозят до острова и така намира смъртта си. Рибарите свидетелстват, че са видели как го пронизва стрела, а след това трупът е завлечен в джунглата. Все ще той остава там, защото Индийските власти преустановяват опитите да го намерят, защото е твърде рисковано.
Възможно е Сентинелците да бъдат последните хора на Земята, които да останат практически недокоснати от съвременната цивилизация, но защо са толкова яростни? Трябва ли ние в развитите страни да ги оставим сами – дори и ако това ги обрича на гибел? Какви са етичните последици от контакта или отстъплението? Това са въпроси, по които размишляват учени и изследователи в продължение на поне един век.

Очевидно е, че има много неща, които не знаем за това как точно живеят хората на остров Северен Сентинел. Но има няколко неща, които можем да кажем със сигурност.
Първо, населението е между 20 и 200 души. Също така, те водят ловджийско-събирателен начин на живот и са пребивавали на острова още преди изобретяването на селското стопанство.
За племето се знае, че има оръжия и че използва риболовни мрежи и първобитни канута. Те ловят риба, събират диви растения, но няма доказателства за земеделие или дори използвани методи за палене на огън. Предполага се, че Сентинелците чакат светкавици и запазват получената жарава възможно най-дълго в издълбани дървета.
Много от онова, което знаем за живота на остров Северен Сентинел, може да бъде извлечено от народите на околните острови. В края на краищата, Северният остров Сентинел не е толкова изолиран – той е само на 20 километра от другите Андамански острови, които сега процъфтяват със собствените си градове и пътища.
Сентинелците живеят примитивен, но комфортен и безгрижен живот в пълна изолация и не желаят да променят това.
Насилието е традиционният начин да се гарантира безупречното удоволствие от начина им на съществуване. През 21-и век те ще убиват непознати и ще се крият от пристигащите, които изглеждат твърде силни, за да се бият с тях. Ако им предлагат кокосови орехи и други стоки, те няма да се посвенят да ги приемат, но веднага щом усетят, че са получили достатъчно, ще се оттеглят.
