Напоследък мнозина споделят, че не могат да се отърсят от чувството, че стоим на ръба на бездна. Ние всички. Светът се обърна с главата надолу. Изглеждаше, че просто сме се отдалечили от пандемията, след като преживяхме страха от инфекция и заключението в карантините, и всичко изглеждаше, че се поправя, но не е!
Все повече хора често си задават въпроса дали може да избухне ядрена война. Не са малко онези, които вярват. А това всъщност ще бъде краят на света.
Знае се, че веднъж Бог изпратил потоп на земята. В свещените писания се казва, че сега ще изгори всичко и всички с огън… Самата мисъл за това вцепенява от ужас.
Колко пъти сте изпитвали страх от край на света? Да си припомним. Първо през 2000 г. Колко предсказания имаше тогава, свързани с прехода към следващото хилядолетие! Но дойде 2000 година и нищо не се случи, оцеляхме. Всички се успокоиха. Разбраха, че това са глупости. След известно време обаче беше актуализирана нова легенда за края на света – вече според календара на маите.
Следващият край на света трябваше да се случи през 2012 г. Вярно е, че хората не замръзваха от страх, имаше и такива, които се смееха как останалите вярват в този мит. Но че това е мит, не успя да убеди всички. Заедно с други те пометеха от рафтовете кибрит, консерви и тестени изделия. Но 2012 година премина благополучно.
По-късно учени предсказаха падането на астероид. Имаше още варианти – за смяната на магнитните полюси и глобалното затопляне. Изложени бяха и хипотези за експлозия на земното ядро и тотална екологична катастрофа. Но Страхът постепенно намаляваше….
А сега, през 2022 г., десет години по-късно, старите детски страхове се завръщат. Бавно пълзят към сърцето. Сега хората вече не се страхуват за себе си, страхуват се за децата си. Какво ги очаква? Сред всички варианти и хипотези има една наистина реална. И това не е мит, може да се случи.
Можем сами да си уредим края на света. Съвременната война е реална възможност да се унищожи всичко. Но как стигнахме до там? Защо се случва това? В крайна сметка всички хора прекрасно разбират, осъзнават ужаса и опасността от ядрената война. Как така омразата между нас ни тласка към такива крайности?
Има и такава хипотеза, че вече имаме нужда от война, защото сме забравили какво е мир. Струва ли си да и се обръща внимание?
Нуждаем ли се наистина от война, за да разберем какво е мир? Наистина ли трябва да си организираме край на света, така че онези, които оцелеят, да започнат да изграждат света наново върху останките от миналото? Остава чувството, че всички се носим по течението и не ни пука какво ни очаква. А трябва някой да извика: „Спрете! Този поток от омраза ни носи към края на света!”
Ние сме хора, а не животни. Трябва някак си да се съгласим, да се отдадем един на друг. Помислете, ако не за себе си, то поне за това какъв свят ще получат нашите деца. За да направим това, трябва да се сближим, да търсим компромиси. Разбира се, това е много по-трудно от плюенето на отрова в социалните мрежи.
В съвременния свят ние сме напълно взаимосвързани на всички нива на социалния живот. И това е факт. Носиш ли омраза и злоба в света, тогава тя ти се връща. А в глобален мащаб това се вижда още по-ярко. Конфликтът в една част на света засяга всички страни. Усещаме и виждаме. Вече няма да е възможно да се поставяме под карантина в домовете си и да се правим, че нищо не ни засяга. Сега всичко е за всички.
Независимо дали ни харесва или не, всеки носи отговорност. Изборът трябва да бъде направен не само между хармоничен свят или разрушителна война, а между живота и края на света.
По материали на globosfera