Разположено в Сибир, езерото Байкал е най-голямото и най-старото езеро в света. През последните години обаче зачестиха предупрежденията на учените, които твърдят, че оцеляването му е застрашено в резултат на климатичните промени.
Най-голямата дълбочина на езерото Байкал е 1741 метра, а по обем езерото е по-голямо от всички Големи езера в Северна Америка. Освен това повечето геолози са съгласни, че е на възраст най-малко 25 милиона години и е образувано в резултат на сблъсъка между сибирската платформа и тектоничната плоча, създавайки разрив между тях. Именно множество земетресения все още се усещат в този регион днес.
Заобиколено от гори, езерото носи епитета „Галапагос на Русия“. От 2000 растителни и животински вида, които го обитават, почти половината са ендемични. От тях се откроява пръстенният тюлен, единственият сладководен вид тюлен в света. Друга особеност на това езеро е, че под него има богати на минерали хидротермални източници.
През зимата повърхността на езерото се превръща в лед, чиято дебелина може да достигне до 2 метра. Заради естествената си красота и въздействието на различни природни явления, езерото Байкал е наричано от векове „свещено езеро“, а един от неговите острови, остров Олкон, е религиозен център на племето Бурят с множество тотеми от цветни ивици.
През последните години учените предупреждават, че оцеляването на езерото Байкал е застрашено в резултат на изменението на климата и прекомерния риболов. Изчисленията на метеоролозите показват, че до 2100 г. температурата му ще се повиши с 4,5 градуса, което ще доведе до спад на нивото на кислород във водата и ще застраши оцеляването на обитателите му.