методи за отслабване

Каква ще бъде религията на бъдещето?

религията на бъдещето
Снимка: pixabay.com

Из бележките на Andy San…

Очевиден факт е, че традиционните религии напоследък деградират и се самодискредитират все повече и повече.

Никой вече не гледа сериозно на православните попове, католическите кюрета, протестантските пастори, ислямските шейхове и аятоласи като на някакви богоозарени хора, които ни превъзхождат в духовно или поне в морално отношение, и могат подобно на древния пророк Моисей, да ни водят уверено през пустинята към Обетованата земя.

Останала е само вярата, че някога – в зората на християнството, в зората на исляма, са живели някакви други хора, които за разлика от нас и съвременниците ни, действително са били ярко докоснати от божествената милост.

Но факт е също, че задълбочаването в езотеричната страна на древните религии днес става все по-популярно, особено сред по-образованите слоеве на населението. Хората не се интересуват особено от това дали наистина непорочното зачатие на Исус е исторически факт или не, но с удоволствие четат написаното от поета-мистик Ангелус Силезиус (1624-1677):

И хиляда пъти да се роди Спасителят във Витлеем,
в теб не се ли той роди, не си спасен.

По време на драматичните събития на 11.09.2001 г. най-продаваният поет в САЩ беше средновековният персийски поет-суфи Джалал ал-Дин Руми – Маулана (1207-1273), който и днес пламенно призовава и своите читатели:

Ела, ела,
ела който и да си,
дали неверник,
или на огъня се кланяш,
или езичник,
дори и да си престъпил
своите обети стотици пъти.
Нашата врата не е
вратата на отчаянието.
Ела такъв, какъвто си.

И Руми, и по-късно Ангелус Силезиус обаче съвсем не ни призовават да се приобщим към която и да е традиционна или нова верска общност. Те ни сочат директно пътя, който води към Бога в самите нас:

Ако в теб самия не се намира раят,
не ще се озовеш в него нивга ти.
Душата с две очи е: едно за света,
а с другото по-късно съзира вечността.
Във вечността ще ида – без тяло и без его.
И Бог ще възкреся, за да възкръсна в Него.

Към тези слова на Ангелус Силезиус ще добавя и един стих на Руми:

Оглушен от гласа на желанието
ти не подозираш, че Възлюбеният
живее в недрата на сърцето ти.
Притихни, и ще чуеш гласа Му
в тишината.

И днес с особена почит сред всички езотерично настроени хора – и християни, и мюсюлмани, и свободомислещи, се ползва големият християнски мистик Майстер Екхарт (1260-1328), „от когото Бог никога нищо не е скривал.“

Според Майстер Екхарт пътят на човека към Бога е път към и през свободата. Затова първото условие за единение с Бога е духовното освобождение.

Бог оставя волята свободна, за да може тя да Го избере. Разбира се, не всяка свобода е божествена и непременно отвежда към Бога. Свободата просто ти дава възможност да бъдеш това, което си.

Каквото си, това виждаш – казва един от по-късните мистици.

Избираш сам – ако не виждаш Бог, и той не те вижда. Ако избереш да не го виждаш, Него наистина Го няма за теб.

Защото, както казва Екхарт:

„Окото, с което аз виждам Бог, е същото, с което Бог вижда мен. Моето око и Божието око са едно и също. Който иска да влезе в земята на Бог, в Неговата най-вътрешна част, трябва първо да влезе в своята собствена земя, в своята най-вътрешна част, защото не може да познае Бог никой, който не познае себе си.“

Проблемът идва от там, че макар Бог да е в човека, човекът не е в себе си, а в света. Тичайки след световните химери, той сам се отчуждава от Него. Така човек опознава света, но не опознава себе си, което според средновековните мистици означава да изпаднеш в не-реалност. Мистичният порив, колкото и странно да изглежда това, е порив към реалност, отказ да се подчиниш на диктатурата на външното.

„Бог е близко до нас, но ние сме Му далечни. Той е отвътре, ние стоим отвън. Той е в нашия дом, ние сме чужди там.“

Бог е крайната реалност, която трябва да бъде достигната, но без разсъждения и образи – ако мислиш, че намираш Бог чрез някакви разсъждения, това не е Той и ти грешиш. По-трудно преодолимата грешка е тази с виждането Му чрез някакъв образ. Бог не е нито мисъл, нито образ.

Когато постигнеш това чисто съзерцание на Бога, няма да пропуснеш да го разбереш, и тогава настъпва единението на волите и човекът се превръща в съзнателно оръдие на Божията воля.

Защото Божието е моето съм

„Хората често ми казват „помоли се за мен„, а аз си мисля – защо излизате? Защо не останете в самите себе си и не черпите от собственото си съкровище? По същество във вас самите е заключена цялата Истина.“

„Ние трябва с особено усърдие да се стараем да не попречим на нито едно дело, което Великият Майстор пожелае да осъществи в нас.“

„Когато човек е готов за истинското вътрешно дело, нека изостави смело всичко външно, пък ако ще това да е нещо, което е поел обещание да свърши. Както и да се е обвързал човек, той се оказва напълно свободен от всичко, когато достигне до истинското вътрешно преживяване! Докато вътрешното преживяване е действено, независимо дали продължава седмица, месец или година, човек не пропуска никакви срокове. За спазването им отговаря сам Бог.“

Последната духовна опитност, която християнинът Екхарт нарича „истинското вътрешно преживяване“, се описва и от мюсюлманинът Руми със следните думи:

Блаженството на дълбокия сън е безплатен образец
на съзнателността, на която се наслаждават Знаещите.
Дори когато извършват своите светски задължения,
Бог ги притегля към Себе Си и те не се тревожат за нищо.
Без каквото и да е съзнателно желание от тяхна страна,
те откликват на Бога, подобно на ехо.

Очевидно тук става въпрос за универсален личен духовен опит, който изобщо не зависи от принадлежността на устремения към Истината човек, към която и да е външна верска общност. Руми заявява по този повод:

Това са истини, по отношение на които стотици и хиляди мистици са единодушни. Техните твърдения изобщо не се различават – нещо, с което хората на външното знание съвсем не могат да се похвалят.

Ето, това според мен е единствената религия, която никога не е угасвала и няма да угасне и на която принадлежи бъдещето, доколкото това изпаднало в пълна духовна безпътица наше съвременно земно човечество изобщо има бъдеще…

А всъщност Истината е толкова проста и естествена!

Или, както казва Ангелус Силезиус:

Вечността е време
и времето е вечност,
освен когато самите ние
не ги разделяме.

––

За розата няма Защо,
тя цъфти,
защото цъфти,
нехае за почит,
не пита дали
някой вижда как с хубост блести.


Източник: Facebook @Andy San

Един коментар в “Каква ще бъде религията на бъдещето?

  1. Благодаря Анди, за мъдростта изказана в тази статия! Тя зарежда с вяра и оптимизъм, разтваря сърцата ни за Любовта и Светлината!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *