Шопенхауер е предпочитал четенето пред всичко друго. В библиотеката му е имало 1375 книги!
„Ако на света нямаше книги, отдавна щях да съм се отчаял…“, казва той.
Преди повече от 235 години (22 февруари 1788 г.) се ражда Артур Шопенхауер.
„Най-гениалният от хората“ – казва Лев Толстой за него.
Метафизическият анализ на волята от Шопенхауер, неговите възгледи за човешката мотивация (той е първият, който използва този термин) и желанията, афористичният стил на писане повлиява на много известни мислители, включително Фридрих Ницше, Лудвиг Витгенщайн, Ервин Шрьодингер, Алберт Айнщайн, Зигмунд Фройд, Карл Юнг, Лев Толстой и Хорхе Луис Борхес.
Няколко ярки и пронизващи мисли на философа:
• Най-евтината гордост е националната гордост. Тя открива в зарезения от нея субект липсата на индивидуални качества, с които той може да се гордее; защото иначе той не би се обърнал към това, което се споделя от много милиони хора освен него. Който има големи лични достойнства, като постоянно наблюдава своята нация, преди всички ще забележи нейните недостатъци. Но бедният, като няма с какво да се гордее, грабва единственото възможно и се гордее с нацията, към която принадлежи; той е готов с чувство на нежност да защити всички нейни недостатъци и глупости.
• Вътрешната празнота е истинският източник на скука, вечно тласкаща субекта в преследване на външни възбуди, за да раздвижи ума и душата с нещо.
• За всеки човек ближният е огледало, от което го гледат собствените му пороци; но човек действа в този случай като куче, което лае в огледалото с предположението, че вижда там не себе си, а друго куче.
• Мъдрите хора във всички времена непрекъснато са казвали едно и също нещо, а глупаците, които винаги са съставлявали огромното мнозинство, постоянно са правили едно и също нещо – точно обратното; това ще продължи и в бъдеще.
• Това, което сме в действителност, означава много повече за нашето щастие от това, което имаме.