Темите за съдбата, кармата и свободната воля за неизчерпаеми и винаги ще бъдат актуални и ще предизвикват безброй дискусии. Всички си задаваме въпроса доколко сме господари на собствения си живот и можем ли да променим поне частично онова, което ни предстои или се случва с нас в момента?
Някои вярват, че всеки сам кове съдбата си и учението за кармата, миналите животи и уроците, които трябва да учим и отработваме тук и сега, са просто оправдание или вид утеха за сегашното ни положение.
Истината винаги е някъде по средата. Ние имаме привидно свободна воля да вървим по пътя си по начин, който ние изберем, но дали този така наречен път е създаден изцяло на базата на нашите решения или е частично предначертан от Бог, Вселената или друг висш разум, който бди над нас? По този въпрос мненията и тезите са безброй, но нито една не е окончателна.
За някои е непосилно да си представят, че всичко, което ни се случва сега е вследствие на множество решения и постъпки (добри или лоши) от на наши минали прераждания или пък, че някъде далеч оттук висша сила или образ (за някой Бог, за други друга същност) притежава списък с „досието“ на всички хора на земята и им изпраща изпитания, наказания и награди според това кой какво е заслужил.
В стремежа си да научим повече за онова, което би могло да ни предстои, някои се допитват да карти Таро или други гадателски методи, но истината е, че бъдещето се променя всяка секунда и е трудно да се прогнозира на 100 процента, освен ако не става въпрос за предначертано събитие, което не можем да променим или избегнем.
Съществуват милиони случаи, доказващи че е трудно човек да избяга от своята орис и съдба, или ако се опита да го направи, то последиците могат да са фатални. Човек е същество с голям ресурс от възможности, но има вселенски и божи закони, в които не бива да се бърка с лека ръка, нито за своя живот, нито за чуждия.
Нашите прадеди са вярвали, че каквото е драснато там, горе, никой не може да го промени, или че в деня на раждането около всяко дете се събират магически орисници, които му дават своите дарове. Понякога добри, понякога не чак толкова.
Днес тези митове и приказки звучат малко наивно, но същевременно частично правдоподобно. Замисляли ли сте се защо дадено събитие в живота ви е връхлетяло ненадейно, въпреки хилядите планове, които сте имали? Случвало ли ви се е да се борите неистово за някаква цел или да искате отчаяно да задържите някого в живота си (или да го премахнете от него), но накрая да се е случвало обратното на вашето желание, без да можете да направите нищо? Губили ли сте нещо или някого, смятайки че това ще ви причини огромно страдание, но после да сте разбирали, че тази загуба всъщност ви е спасила от нещо далеч по-лошо?
Понякога съдбата ни праща и малки знаци, но ние често не ги забелязваме. На човека от невръстно дете му е втълпено, че е Бог на самия себе си и притежава възможност да контролира всичко в живота си, да мести планини и реки и да подрежда нещата около себе си според своите желания и стремежи. Когато обаче се сблъска с реалността, вижда, че не всичко зависи от него, но това далеч не бива да го кара да се смята за безсилен.
Хипотетичната съдба или карма може да имат тежест върху нашия живот и да са определили кой път да следваме, и кои са нашите мисии, но по какъв начин ще стигнем до тях, зависи от нас.
Не нашата съдба ни прави добри или лоши, а собственият ни избор. Тук и сега. Там и тогава. Някога и след време.