Човечеството е в плен

Най-после живеем в свят без граници, без държави и без правила.

Нейно Величество Мрежата направи и немислимото, дори за хората с предвидливи и остри умове.

Мислили ли сте си някога, че ще е така лесно да си в България, а в същото време да си пуснеш „лайф“ от Зимбабве?

На един клик разстояние е на само лайфа, но и лайка, и майка ти и баба ти и Доналд Тръмп.
Населението на Земята е 7,7 милиарда души, а интернет ползват 4,2 милиарда от тях.

За лесната комуникация с близки и обиколките из света – аплодисменти за Мрежата.
За личностния капан обаче – жалко.

Превърнахме ли се в роботи?

В плен от социални мрежи
Снимка: pxhere.com

Сега е по-лесно от всякога да напишеш „здравей“, вместо да поговориш лично с човек.
Не толкова притеснително е да обичаш в чата, отколкото на живо.
Усмивката е емотиконка и затова, може би, нямаме назолабиални бръчки, изпънати сме отвсякъде.
Работиш през компютъра, затова явно забравяш да общуваш.
Обучаваш се онлайн, затова забравяш какво е да държиш книга в ръка.
Чатът е приоритетен начин на общуване.
Купуваш през интернет, продаваш през интернет и вещите… и себе си.

Загубихме човешкото и първично усещане за контакт. За него вече е нужно електричество и wi-fi или, пардон, мобилен достъп.

Не губете навика за реално общуване. Опасно е!

Всички ние, чието детство е било преди дигиталната революция, сме истински щастливци. Защото днес децата изгубиха най-приказните години и играта на топка или криеница се премести върху монитора. Те няма да се крият под колите и да се цапат ужасно, нито ще ближат ледени сокчета, за да им се оцветяват езиците.

Безценните спомени оставят отпечатък завинаги, а днес преобразихме света. Спомените вече няма да са в главата, а в дигиталния ни гараж. Тъжно ли е? Модерно ли е? Зависимост ли е?

Нека създаваме истински спомени, не би било лошо да живеем онлайн и в реалността. В градинката пред блока, в парка около езерото, в хижата в планината, та дори и в заведението в любимия квартал – хубаво ли звучи да общуваш човешки?

И така, превърнахме ли се в роботи?
Не забравяйте, батерията понякога пада. Тогава остава само едно – да живееш истински, поне докато я заредиш отново.

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам