Барух де Спиноза е холандски философ, който се счита за един от големите рационалисти на философията през 17 век, заедно с Декарт.
Спиноза обяснява:
Бог би казал – Спри да се молиш, искам да излезеш на светло и да се радваш на живота си.
Искам да пееш, да се забавляваш и да се наслаждаваш на всичко, което направих за теб.
Спри да ходиш в тъмните студени храмове, които хората са построили.
Къщата ми е в планината, в гората, край езерото.
Това е мястото, където живея и където изразявам любовта си към теб.
Спри да ме обвиняваш за нещастния си живот; Никога не съм ти казвал, че има нещо нередно с теб, или че си грешник, или че сексуалността ти е нещо лошо. Сексът е дар, който ти дадох и с който можеш да изразиш своята любов, своя екстаз, своята радост.
Така че не ме обвинявай за всичко, в което си обучван да вярваш.
Спри да четеш уж свещените писания, които нямат нищо общо с мен.
Ако не можеш да ме прочетеш в изгрева на слънцето, в пейзажите, в очите на приятели, в очите на детето си…… няма да ме намериш в нито една книга!
Спри да ме питаш „Как да си върша работата?“
Престани да се страхуваш от мен.
Не съдя и не критикувам, не се ядосвам, не се притеснявам.
Аз съм чиста любов.
Спри да искаш прошка – няма какво да се прощаваш.
Изпълних те със страсти, ограничения, удоволствия, чувства, нужди, несъответствия… свободна воля.
Как мога да те обвинявам, ако просто отговаряш на това, което влагам в теб?
Как да те накажа за това, което си?
Мога ли да създам място, където мога да изгоря всичките си лошо държащи се деца до края на вечността?
Кой бог би могъл да направи това?
Този живот не е изпитание, не е стъпка по пътя, не е репетиция и не е прелюдия към рая.
Този живот е единственото нещо, той е тук и сега и това е всичко.
Дадох всичко абсолютно безплатно, няма наказания, няма грехове и добродетели и никой не ги записва.
И си абсолютно свободен да създаваш в живота си… Рая или ада.
Не мога да ти кажа дали има нещо след този живот, но мога да ти дам съвет – живей така, сякаш няма нищо. Сякаш този живот е единственият ти шанс да се наслаждаваш, обичаш и съществуваш.
И ако след този живот все още има нещо, тогава няма да питам дали си се държал правилно или неправилно … Ще попитам – хареса ли ти? Забавлява ли се? Какво научи?
Спри да вярваш в мен; да вярваш означава да предполагаш, да гадаеш, да си въобразяваш.
Не искам да вярваш в мен, искам да ме усещаш в себе си, когато целуваш любимата си, когато галиш куче, когато плуваш в морето.
Спри да ме хвалиш, скучно ми е, когато хората ме хвалят. Уморен съм от благодарност. Чувстваш ли се благодарен?
Докажи го, като се грижиш за себе си, здравето си, взаимоотношенията си, загрижеността си за света. Подари си радост!
Така можеш да ме хвалиш.
Спри да усложняваш нещата и да повтаряш като папагал това, което са те учили за мен.
Защо са ти нужни чудеса, когато има нещо, че си тук, че си жив. Този свят вече е пълен с чудеса.