Още Бърнард Шоу е казал: „Ако започнете със саможертва в името на тези, които обичате, то ще завършите с омраза към тези, за които сте се пожертвали“.
Общо взето е така.
Ако човек постоянно не мисли за себе си, а мисли само за другите, тогава може да има два сценария за последствията. В единия вариант той в крайна сметка ще се разболее, защото се оказва, че това е единственият начин да се грижат за него.
Че цял живот се е занимавал да обслужва нуждите на близките и само тежка болест му позволява най-накрая да подиша, да получи грижи от близките си, да се увери, че и той означава нещо за тях, освен като безплатен слуга.
В противен случай всичко ще завърши с обида към всички. Човек пак ще прави-прави-прави всичко, ще мисли и ще мисли за другите, но всеки път ще се обижда, че не са му достатъчно благодарни, че не е достатъчно оценен, че огромната му жертва за тях не е разбрана.
Естествено, това ще е много досадно за всички останали. Той ще чува от роднини: „Не сме искали това от теб“, „Защо трябваше да правиш това“. Ще се обижда още повече и така в кръг. До конфликт, до ежедневни скандали кавга, понякога до тежка разрушителна връзка.
Снимка: pixabay