Барбегази -(Barbegazi)- са вид гноми, дълбоко вкоренени в швейцарския и френския фолклор, обитаващи най-високите върхове на планините, като легендите разказвани край домашните огнища в студените и мрачни зимни нощи, могат да бъдат чути най-често около границата деляща Франция и Швейцария,или още по-точно, в района на Алпите а жилищата им са сложни мрежи от пещери и тунели, през които се достига директно до планинските върхове.
Смята се,че името: „Барбегази“ – „Barbegazi“ произлиза от сливането на „barbes glacées“, което означава „замръзнали бради“.
Както с повечето митични същества не само от европейския, а и от световният фолклор, тези създания също се ръководят от цикличен кръговрат, като в случая интересното е, че той е свързан изцяло с техните естествени физически белези, като предпочитанията към максимално студен климат. Процъфтявайки изключително в студения климат намиращ се по върховете на планините, Барбегази се отличават със сезонен ритъм – зимен сън през летните месеци и започваща активност през зимата, особено по време на виелици, снежни бури и рязък спад в температурите. Това ги отличава много от себеподобните им тролове в скандинавският фолклор, чиито жизнен цикъл е почти изцяло свързан със събития отнасящи се до духовните, или дори свръхестествени практики и обичаи на местното население. От друга страна, много легенди ги свързват както с образуването на лавини, така и с „обяздването“-язденето им, демонстрирайки тяхната ловкост както в бързото заравяне в дебелия сняг, така и в умелото прокопаване на пътя, независимо от дълбочината на снега!
Барбегазите са известни с това, че предупреждават хората за потенциални опасности. Те издават отличителни звуци, включително свирещи, подобни на мармоти или зловещи крясъци често бъркани с пориви на вятъра, предупреждавайки туристите за надвисналата заплаха от лавини. Освен това те проявяват добронамереност, като се опитват да спасят хора, хванати в капан от снеговалеж или насочват изгубени овце и кози обратно към техните собственици.
Въпреки тези похвални действия, истинската природа на тяхното отношение към хората остава двусмислена.
Предпочитайки високите планински върхове, Барбегази – Barbegazi имат прилика с типичните гноми, отличаващи се с непропорционално големите си крака. Косите и брадите им, наподобяващи дебели израстъци от ледени висулки, допринасят за отличителния им вид.
Въпреки това, при по-внимателно вглеждане, когато израстъците на ледените висулки се стопят,се разкрива нормална коса отдолу, и големи крака които служат като ски или снегоходки, улеснявайки безпрепятственото придвижване през заснежените планини. Описанията ги изобразяват като покрити с бяла козина, подобно на модерен гащеризон.
Трябва да се отбележи, че наблюдения над Барбегази никога не са били документирани при температури над нула градуса по Целзий и под 1500-1700м надморска височина.
Въпреки че мнозина планинари твърдят, че са уловили тези неуловими същества по време на своите преходи из най-високите хребети на Алпите, нито едно не е оцеляло повече от няколко часа, когато е извадено от естественото си, хладно местообитание.
Интригуващи и мистериозни, Барбегази-Barbegazi продължават да омагьосват с неподправен чар и литературна романтика приказките от фолклора и легендите разказвани пред лагерните огньове.
Тяхната неуловима природа оставя без отговор много въпроси за тези енигматични планински пазители, включително и такива на съвсем сериозно търсещи следи и доказателства за съществуването им крипто зоолози,както и някой напълно легитимни и сериозни учени,които използват свободното си време, като по всяка вероятност търсят същите доказателства,но по чисто сантиментални причини…връщайки се в спомените от детството си пред бащиното огнище, ококорили любопитни детски очи. Очи изпълнени както с любопитство, така и с не малко страх от неизвестното в лицето на всички тези митични добри и лоши,смешни и страховити, същества изпълнили пребогатият на всевъзможни подобни създания и явления-европейски фолклор.
